Прехвърлям една друга дискусия с колеги тук, за да я продължа с вас. Въпросът е - Доколко трябва да обръща внимание на чуждото(различно от нашето) мнение и трябва ли да учим хората(и себе си, най-вече) на толерантност, непукизъм или защитаване на собственото мнение? В общи линии, в днешната култура за правилно отношение се смята до голяма степен “Не ми пука какво говорят другите!”, дори това се рекламира като позитивно решение на социалните проблеми. Аз, от друга страна, не съм много съгласен.

Човекът не е еволюирал твърде много от племенните общества до днес. Днес се опитваме да учим хората как да толерират тези, които не разбират, но с които са "принудени" да се социализират. Но аз се питам - а дали няма да е по-добре, докато учим толерантност, да учим и хората да търсят своите "съплеменници", така да се каже? Та нали детето гради смелост и правилна нагласа към света единствено тогава, когато има здравата основа на безусловната родителска обич, към която знае, че винаги може да се завърне. По същия начин, не е ли човек е много по-склонен да се социализира позитивно и да проявява интерес към непознатите нему обществени територии само тогава, когато има изграден кръг от съмишленици, с които да се чувства на мястото си и с които да споделя наученото? Защото е опасно, според мен, да учим хората да не обръщат внимание на мненията на околните. Така или иначе, всички технологии учат съвременните хора на повърхностно внимание и мислене. Неразбирането на чуждата гледна точка идва от незадълбочаване, а не от прекалено задълбочаване. Конфликтът, от друга страна, идва от страх - страх, че сме сами срещу чуждото мнение и то може да разруши основите на нашите представи. Ако имаме здрав фундамент на представите(именно - кръг от съмишленици, но не във интернет), ние няма да търсим конфликта, а именно с любопитство ще подхождаме към чуждата гледна точка, защото няма да чувстваме, че нашата такава е застрашена.